Claudio Nannini

Клаудио Нанини, зъботехникКЛАУДИО НАНИНИ

Роден в Модена на 21 август 1961 г.
Собственик на зъботехническа лаборатория в Модена, в която работят още 4 зъботех ници. Клаудио Нанини е активен член на зъботехническото общество Antlo от 1985 г. От 1988 г. е лектор и част от Управителния съвет. Участва в редакционните колегии на списанията “dental dialogue” и “Quintessenza Odontotecnica”.
Лектор е на редица национални и интернационални конгреси. Едно от тези участия е на конгреса AMICI di BRUGG през 2005 г., където води предконгресен практически курс заедно с д-р Куман и проф. Славичек.
Автор е на редица статии, публикувани в италиански и чужди издания. Статията му „Правилно регистриране на централна позиция на долната челюст” е публикувана в бр. 4/15 г. на сп. „Зъботехническа лаборатория” и ще бъде публикувана и в сп. Инфодент.

Заедно с д-р Куман и д-р Масната е автор на книгата “Тотално протезиране по метода на Славичек”, издание на teamwork media.

През 2015 г. излиза книгата “ЕСТЕТИКА И ФУНКЦИЯ: Методологии за дентални клиники и зъботехнически лаборатории”, издадена от teamwork, Италия, която много бързо става популярна извън пределите на Италия поради опростените протоколи, които авторът представя в нея. Клаудио Нанини има дългогодишен опит във воденето на практически курсове и лекции за зъботехници и лекари по дентална медицина на тема “Естетика и функция при прес-техниките с литиев дисиликат и при тотални протези”.

На 9 април 2016, в София г-н Клаудио Нанини беше лектор в семинар на тема: „ОКЛУЗИЯ, ФУНКЦИЯ И ЕСТЕТИКА“

Още за лектора и начина му на работа може да научите от неговия ютюб канал

 

РЕЗЮМЕ Отпечатъци, регистрати, лицева дъга, снимки, видео, …….. Това е само част от информацията, която трябва да обменят клиницистът и зъботехникът за осъществяване на адекватна протетична рехабилитация. Следователно нужен е систематичен подход – задълбочен клиничен преглед, модели за изследване, диагностичен восъчен образ, проверка /мокъп/, водена хирургия и т.н. – за да бъде възможно да се постигнат предвидими резултати както по отношение на техническата част, така и от клинична гледна точка. Разбира се, нужно е използване на съвременни материали – литиев дисиликат и цирконий, а също и подходящи техники, позволяващи стабилно дълготрайно фиксиране. Лекторите биха искали да демонстрират, че чрез строг и опростен протокол е възможно да се постигнат резултати, достъпни за всеки и носещи голямо удовлетворение както за екипа, така и за пациентите.

ОБРАТНО