Еластодонтия: биоортодонтия с постурална функция

Автори: Prof. Dr. Lorenzo Vanini, Dr. Filippo Cardarelli, Prof. Dr. Camillo D’Arcangelo

Оклузия и стойка на тялото

От научните и клинични доказателства днес знаем, че мускулно-скелетният баланс на стоматогнатната система оказва влияние върху мускулно-скелетния баланс на цялото тяло на пациента. С други думи функционалните смущения в оклузията, в ТМС и в дъвкателните мускули могат да предизвикат дисфункции в различни части на организма, отдалечени от устата като главата, шийната област, гърба, таза, долните крайници и ходилата. В много случаи тези смущения сe свързват с една болезнена симптоматика, която може да засегне различни части на тялото и частично или напълно да компрометира качеството на живот, както от гледна точка на физиката, така и на психиката. Тази патология е дефинирана от Vanini, D’Arcangelo и Mastroberardino като „Постурален синдром“. Необходимо е време, за да може патологията да хронифицира и да установи адаптивна стойка. Ако една адаптивна стойка се поддържа във времето, тогава адаптацията генерира деформация на тялото, която остава дори след като елементът, който е задействал защитната адаптация бъде премахнат. Тази компенсация в крайна сметка създава напрежение, усукване, износване и постоянни отклонения, които се итегрират в паметта на невромускалната система и тъканите и чрез повтарящи се и постоянни движения във времето те ги приемат като свои.

Анатомичната връзка между мандибулата и хиоидната кост чрез надхиоидните и подхиоидните мускули обяснява как позицията на долната челюст може да се намеси и да повлияе позицията на отделни части на тялото. Мандибулата повлиява позицията на хиоидната кост чрез надхиоидните мускули. Мускулите digastrico и stiloioideo свързват позицията на хиоидната кост с тази на долната челюст и главата. Мускулът omoioideo от своя страна се залавя за горния ръб на скапулата във вътрешността на инцизурата и свързва хиоидната кост с лопатката, а индиректно чрез надхиоидните мускули с долната челюст. Едно неправилно положение на долната челюст вследствие малоклузия създава напрежение на нивото на скапулата, включващо нейните елеватори. Мускулът елеватор на скапулата започва от напречните израстъци на първите четири шийни прешлена и се вмъква в медиалния ъгъл и горната част на вертебралния ръб на скапулата. Латеродевиацията на мандибулата индиректно чрез мускулните вериги създава напрежение на нивото на елеваторите на скапулата, което води до напрежение и усукване на първите шийни прешлени.

Фасциалната тъкан е съставена от тънка съединителнотъканна мрежа, която свързва всички органи и апарати в нашето тяло. Чрез стимули, които достигат до нея тя е способна да заучава постоянно повтарящи се постурални схеми или двигателни модели, като ги запомня и стабилизира в невронни вериги. Всичко това чрез мускулните вериги се превръща в адаптация на по-долните сегменти (раменния пояс, таза, долните крайници, стъпалата), създавайки една компенсаторна стойка, която във времето развива постурален синдром, характеризиращ се с комплексна симтоматика, която може да засегне различни части на тялото.
Освен това ТМС се повлиява от възникване на ставни проблеми, от интракапсулни напрежения до дислокация на диска и дегенеративни артритни форми. Патологията в темпоромандибуларната става може да създаде проблеми в ухото като болки, шум и загуба на слуха. Ретродисковото пространство на ТМС е свързано със средното ухо чрез канала на Civinini – по името на учения, който пръв го описва през 1830 г. (фиг. 1). Каналът на Civinini (Huguier) включва два лигамента, които произхождат от шийката на чукчето като единият се вплита в капсулата на ставата, а другият – на нивото на вътрешната повърхност на мандибулата. Една мандибула в неправилна позиция, с неправилно движение може да предизвика напрежение на нивото на лигаментите, което може да доведе до слухов симптом (шум в ушите) чрез активиране на тъпанчевата мембрана (фиг. 1а и 1b).

Във времето ортодонтските движения могат да причинят проблеми в ТМС, които често са придружени с „click“ по време или в края на лечението. Всяко малко движение или промяна в оклузалните контакти, завършва с адаптация на всички части на тялото чрез кората на главния мозък, която периодично преработва невромускулните и постурални енграми.

Принудителното положение на зъбите пречи на невропластичността като създава изменения на кортикално ниво, които нарушават естествената невропластичност на мозъчната система. Последните проучвания показват, че невромускулните смущения, свързани с малоклузията, трябва да се разглеждат като мозъчни дисфункции, засягащи функциите на устната кухина. Промените в оклузията и в черепните кости, които настъпват по време на ортодонтското лечение, могат да подобрят оралните функции чрез невропластичността. Всичко това предполага, че ортодонтското лечение може да промени сензомоторното поведение на устната кухина, което е в основата на анатомичната структура на твърдите и меките орални тъкани. Този възглед е в контраст с конвенционалните ортодонтски концепции, които считат че ефектите от ортодонтското лечение по същество са ограничени в дентоалвеоларната структура. Възстановяването на оклузията и дъвкателната функция е една от важните цели за подобряване качеството на живот. Нелекуваната малоклузия е тясно свързана с качеството на живот, зависещо от оралното здраве. Колкото по-тежка е малоклузията, толкова по-сериозно е въздействието є върху някои физични, психологични и психосоциални фактори.

Доказано е, че мозъчните функции като учене и памет са нарушени при загубата на оклузална опора свързана с екстракция на зъби и с нарушения в дъвченето. Счита се, че различни фактори като невротрансмисията от пародонталния лигамент, мускулното вретено и механичната стимулация при контакт със зъбите, повлияват връзката между оклузията и мозъчната функция, макар че тази връзка все още не е напълно изяснена.

Биоортодонтия

С термина Биоортодонтия се определя един нов терапевтичен подход в ортодонтията в съответствие с много важни принципи. Той е минимално инвазивен, с щадене на оралните тъкани и стойката на тялото и се отличава с опростяване на лечението.

ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВАТА ЧАСТ НА СТАТИЯТА: ТУК. Следва продължение в бр. 2/2024 на сп. Инфодент.

Проф. Ванини ще проведе еднодневен симпозиум на тема РЕКОНСТРУКТИВНА ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА, ОКЛУЗИЯ, ТМС И СТОЙКА. ЕСТЕТИЧНИ КОМПОЗИТНИ ОКЛУЗАЛНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ на 26.10.2024 г.

 

Post navigation